Мистериите на тракийската цивилизация – Топ 10 класация

Мистериите на тракийската цивилизация – територията на съвременна България се смята за най-ранно населения район в Европа. Преди близо 6000 години тези земи са заселени от траките. Има изключително много загадки и мистерии, свързани с тази древна цивилизация. Най-старият град в Европа се намирал на територията на траките.

Смята се, че ограденото укрепено селище, намиращо се в близост до съвременния град Провадия, е било важен център за производство на сол. Археолозите смятат, че градът е бил дом на около 350 души и датира между 4700 и 4200 г. пр.н.е. Това е около 1500 години преди началото на древногръцката цивилизация! Жителите преваряли вода и я използвали за добиване на солта, която се търгувала и използвала за консервиране на месо. Солта е била изключително ценна стока в онзи момент, като експертите обясняват това с огромните защитни каменни стени, които ограждали този древен град.

Също така в България е намерено най-старото златно съкровище в света! Смята се че находките от „Варненското злато“ е най-старото технологично обработено злато в Европа и света. Причислявано е към т. нар. Културна Варна (4400 – 4100 г. пр. хр.)

Траките са добре известни със своя буен боен дух; но историята на едно население не се гради само върху неговите войни и подвизите на неговите войници и водачи, както обикновено се чете в енциклопедии и исторически книги. Разпространените в Югоизточна Европа групи мъже и жени били с висока квалификация в работата с рафинирани метали. Те били последователи на деликатна мистика, почитаща богинята майка и имали сложни погребални ритуали, потопени в символика.

Сега да разгледаме част от мистериите на тракийската цивилизация:

10. Праисторическа Тракия

Най-ранните следи от хора в Тракия (като регион) датират от времето на палеолита, преди четиридесет хиляди години. През средния палеолит (преди около 100 000 – 40 000 г.) групи от неандерталски ловци са обитавали постоянно някои пещери в Северна България, както и поселения под открито небе край Дунава, в Черноморието и в Родопите. В пещерата Бачо Киро край Дряновския манастир са намерени най-много материали от тази епоха: остриета от кремъчни оръжия, кости от диви животни, пепел от огнища.

От историците знаем, че около 7 хилядолетие пр. н. е. земеделските популации, принадлежащи към балкано-анадолския комплекс, се заселват трайно на Балканите. Те имали много прилики с прединдоевропейско-анадолските култури и особено с тази на Хацилар. През енеолита (т.е. периода на прехода от късния неолит към ранната бронзова епоха) първата вълна от индоевропейци навлиза на Балканите. Сред тези хора вероятно са били праиндоевропейските предци на гърците, фригийците и арменците.

И все пак, в този отдалечен период не можем да идентифицираме ранните траки. Благодарение на симбиозата на индоевропейците и автохтонното население и оттам чрез продължителен процес на историческо, икономическо и социално развитие, траките се развиват така, че да бъдат лесно разпознаваеми в писмените източници от първото хилядолетие пр.н.е.

Учените и археолозите все още крият сериозни съмнения относно това кои са хората, смесени с траките преди около 5000 години, от които ще се появи самата тракийска цивилизация. Но е известно, че е имало такива, които са дошли от Север на Балканите със своя добитък, като са намерили място с ярка и привлекателна култура. Именно смесването между местното население и новопристигналите ни позволява да говорим днес за траките.

Все още остава загадката как точно са се формирали траките, с кои народи са се смесили, изобщо има доста мистика относно появата на траките в земите на днешна България.

9. Поклонение на слънцето – мистериите на тракийската цивилизация

Траките са се покланяли както на Слънцето, така и на Земята като на богове, виждайки живота като непрекъснато сливане на двете сили. Много от оцелелите до наши дни скални образувания показват, че важните слънчеви събития през годината са били синхронизирани с тракийския ритуален календар.

Един пример е мегалитът „Врата на богинята Майка“ край село Бузовград, близо до Казанлък. На това място много ентусиасти се събират в деня на лятното слънцестоене, за да станат свидетели как слънчевият лъч преминава през скалния отвор, за да кацне върху специална маркировка върху друга скала. Този прост древен календар показвал кога е време за специални ритуали. Много скални светилища имат гравирани кръгове, за които се смята, че символизират Слънцето за траките.

Знаете ли, че: когато посещавали свещени места, траките донасяли и предлагали на боговете четирите свещени течности – вода, вино, мед и мляко. Траките са били известни като алкохолици, поне това твърди Херодот и затова Дионис е един от основните им богове.

Можем да се запитаме как тези древни хора са знаели толкова много за слънцето, звездите и космоса като цяло?

8. Траките и техният език

Тракийският език едва ли е удостоверен от няколко надписа и глоси, записани от древни автори. Това прави класификацията му в индоевропейските езици много трудна. Дали тракийският език е бил сатем-език? По-близък ли е бил до гръцкия или балтийските езици? Дакийският език дали е бил тракийски диалект или близък родствен език? Или пък е по-вероятно тракийският език да е бил древния български език? Тези въпроси си остават мистерия и до днес.

Навремето се смятало, че тракийски, илирийски и фригийски споделят развитие, което показва, че те все още са тясно свързани в късните праисторически времена. Сега знаем, че фригийският език е бил сатем, а тракийският и дакийският имат една от основните характеристики на този вид език.

Друг голям проблем в рамките на тракологията е дали хората в Дакия са били траки или не. Може да е било така, че трако-дакийската област да е била обитавана от племена, говорещи тясно свързани езици, с разлики, които са достатъчни, за да ги класифицират като различни езици, а не като диалекти. Например разликите между древните имена на местата на Дакия и Мизия, от една страна, и Тракия, от друга, показват, че местните идиоми на двете бивши области се различават донякъде от тези на последните в лексиката и словообразуването.

Древногръцкият историк Страбон заявява, че даките говорят същия език като гетите, а по-късно той заявява, че гетите говорят същия език като траките, което означава, че повече или по-малко дакийците са били тракийци. Страбон обаче бил географ, а не посветен лингвист, на който да можем да разчитаме с пълно доверие. Но до ден днешен, тракийският език е все още е загадка и никой не е успял да го дешифрира.

7. Тракия от 13 век пр. н. е. до римското завоевание

Траките вероятно са се прочули в края на 13-ти век пр. н. е., когато Омир в своята „Илиада“ ги споменава като троянски съюзници:

„Ако искате да се озовете при домакина на троянците, има траки, които напоследък идват тук и стоят отделно от останалите в далечния край на лагера; и те имат за свой цар Резус, син на Ейон. Конете му са най-добрите и силни, които съм виждал, те са по-бели от снега и по-бели от всеки вятър, който духа. Колесницата му е легло със сребро и злато и той е донесъл прекрасната си златна броня, с най-рядката изработка – твърде прекрасна, за да може всеки смъртен човек да я носи и да се среща само за боговете. Затова сега ме заведете на корабите или ме вържете сигурно тук, докато се върнете и не докажете думите ми дали са неверни или верни.”

Хезиод познавал Тракия като земята, от която студените северни ветрове идвали към Гърция. Около 650 г. пр. н. е. Архилох е най-ранният гръцки поет и писател, който споменава траките като доста съвременен народ. А от Бащата на Историята, Херодот, научаваме следните неща.

Траките вярвали в безсмъртието

И имали някои наистина чужди за нас днешни навици. Мъжете биха могли да имат много съпруги – десет, единадесет, дванадесет, дори повече. Защо, у дома, всеки беден дявол, който има само четири или пет съпруги, дори не се брои за женен. Когато мъжът починел, съпругите му се надпреварвали коя му е любимката. Победителката спечелвала „привилегията“ да бъде убита и да бъде поставена до съпруга си.

В церемониите си гостът пиел вино от рога, докато музиката излизала от „тръби от сурова волска кожа“. Мъжете изпълнявали танц, където имитирали дуел със саби. Боят бил толкова убедителен, че когато един от тях паднел, публиката наистина вярвала, че той наистина е мъртъв. Имало обаче и друго забавление, което често причинявало смърт. Тракийският еквивалент на руската рулетка: човек, стиснал тракийски къс меч, се качвал на камък и си пъхал главата във въжето на бесилото. Някой ритал камъка и трикът бил да се пререже въжето, преди да е станало твърде късно.

Траките оказват голямо влияние върху гръцкото общество. Те са били буквално навсякъде, от Атина, Македония, Крит и другите острови. Те служели главно като наемници в гръцките армии. През това време такийските племена продължавали да се бият помежду си. В крайна сметка, около 420 г. пр. н. е., владетел на име Ситалкес успял да подчини цялата страна, без гръцките градове по крайбрежието, което го поставило в позиция да играе роля в международната политика.

През II век пр. н. е. Рим наложил тежестта си в района. Всичко, което те изисквали от различните тракийски владетели, било правото да вербуват войници за римската армия и възможността да придобиват роби. По време на великите дни на Римската империя нито една програма от гладиаторските битки не е била пълна без дуел, в който е участвал тракиец. Единственият тракийски гладиатор, който повечето от нас познават по име, е Спартак.

6. Глухите камъни в Родопите – мистериите на тракийската цивилизация

Глухите камъни е един от най-големите скално-култови комплекси в Източните Родопи. Смята се, че мястото е възникнало през ранножелязната епоха, като със сигурност е функционирало през античността и Средновековието. Свещеното място е използвано от древнотракийските племена, населявали района. Целият комплекс е бил ограден от крепостна стена.

Това място представлява комплекс от над 200 трапецовидни ниши, които са издълбани върху монолитен скален блок. Тези ниши са изсечени в скалата, а също така има изсечени две гробници и стълба, която води към водохранилище и тракийско селище. Мястото е обявено за природна забележителност в края на 1972 г.

Предполага се, че мястото е възникнало като древнотракийско светилище, а в нишите се е поставял прахът на починали знатни траки. Особено внимание заслужава откритият в една от скалите петроглиф – гравюра, определяна като соларен символ, изобразяващ слънчевата ладия.

Друго известно светилище, изсечено в скалите, това е Белинташ. За момента можем само да гадаем дали тези места наистина са ползвани за светилище или пък за някакво поклонение към слънцето. Или пък за съвсем различно нещо?

5. Тракийските гробници – мистериите на тракийската цивилизация

Траките са имали много интересни обичаи в погребалния обред. Те със сигурност са вярвяли в отвъдното и в безсмъртието на душата. В днешно време, на територията на България, са разкрити многобройни надгробни могили. В района на Казанлък, където е Долината на тракийските царе, можем да намерим няколко надгробни могили.

Най-известната от тях е откритата през 2004 г. тракийска могила Голяма Косматка. В нея е открит запазен гроб от археолога Георги Китов, за който се смята, че е гробът на Севт III. Тленните останки на Севт III са били погребани с коня и оръжията му, както и бронзова статуя с негов собствен образ, поставена в специална камера на гробницата, според орфическите погребални практики.

Текстовете на древногръцкия географ и историк Херодот хвърлят светлина върху тази мистерия. Той твърди, че каквото и да е било унищожено или направено неизползваемо по време на погребални ритуали, ще стане полезно за отвъдното. Ако човешкото същество, чийто живот е бил унищожен с настъпването на смъртта, е трябвало да се съживи в отвъдното, така че обектите трябва да ‘умрат’, за да се съживят отново.

Същото нещо можем да видим и в друга тракийска гробница, а именно Свещарската гробница. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Телата са кремирани или просто са положени върху скалното легло.

Като цяло, древните траки са оставили внушителни гробници, грандиозни свещени места и скални светилища, но толкова малко се знае за техните ритуали и религиозен живот.

4. Тракийските божества

Гръцкият историк Херодот пише, че траките са се покланяли на триада богове. Гърците са ги приравнявали на Дионис, Арес и Артемида.

По-известните тракийски божества включват:

Сабазий – бог на виното, опиянението, мимическото представление, лудостта, превъплъщението.

Борей – бог на северния вятър в тракийската и древногръцката митология, в етимологична връзка с думите „буря“ и „боря“.

Гебелейзис – „тракийския конник“. Той придобил широко значение особено след римското завоевание. След приемането на християнството символиката продължава като изображения на Свети Георги, убиващ змея.

Збелсурд – бог, признат за подобен на гръцкия Зевс като притежател на мълнии и гръмотевици.

Котис (Котито) – богиня, която понякога се отъждествява с Бендида. От тракийски изобразителни данни получаваме сведения за връзката на богинята Котито и бика. Фактът че редица представители на Одриската династия носят името Котис, подчертава особената популярност на Богинята сред траките.

Бендида – това е била тракийската богиня на луната и лова, която гърците са идентифицирали с Артемида. А оттам и с другите два аспекта на предишните минойски богини, Хеката и Персефона.

Земела: богиня на земята, растенията и плодородието, вероятно идентична със Семела.

3. Тракийските воини – мистериите на тракийската цивилизация

Римляните разказвали за племената на Тракия, че ако някога спрат да се бият помежду си, ще завладеят света!!! Тракийските воини със сигурност са се различавали от това, с което са били свикнали гърците или римляните. Древногръцките и римските армии са съсредоточени върху дисциплинирана бронирана пехота, обучена за близък бой.

Траките обаче са имали индивидуалистична култура, а хълмистите, силно залесени райони, над които са воювали тракийските племена, са водили война въз основа на набези и засади. Това прави тракийския пелтаст най-известният пехотинец в класическия свят.

Пелтастът е кръстен на щита си. Пелтата била с формата на полумесец, изработена от ракита, покрита с козя или овча кожа и носена от централна ръкохватка. Съвременните илюстрации на тракийски пелтасти показват, че те носели шапки от лисича кожа и прости туники. Повечето също така носели традиционното балканско оръжие, ромфея (фалкс) или двуръка коса с извито желязно острие, дълго около 120 см, с което можело да се обезглави мъж или да се спре кон.

Има сведения, че тракийски пелтасти са се справяли отлично срещу атинската армия, спартанците, римляните. Те дори са били част от армията, която Александър Велики отвежда в Азия. Там в битката при Хидаспес (Йелум) през 326 г. пр. н. е. те се изправят пред най-страховитото оръжие на цялото бойно поле – индийските военни слонове, които също победили. Нищо чудно, че спартанците казвали, че и други гърци се страхуват от пелтастите, както децата от чудовищата.

2. Златото на траките – мистериите на тракийската цивилизация

Траките имали рядка способност за откриване и извличане на природни находища, без да навредят на природата. Учените продължават да бъдат изненадани от видовете модерни технологични практики, които са използвали.

Траките са най-известни с изумителните златни и сребърни артефакти, намерени в места за погребения. Но защо тези златни находки са толкова важни? Траките не само били блестящи поети, художници и музиканти, но на практика нямали намерена писмена история. Поради това, единствените останали фрагменти от културата и историята, които можем да намерим, са тези скъпоценни съкровища, изкопани от цяла България.

В нашата страна са разкопани над 80 съкровища. Някои разкошни и сложно детайлни предмети като съдове, ритони, бижута, оръжия и други са открити на множество гробни места. Ако получите възможност да видите тези скъпоценни артефакти, ще разберете колко невероятни и добре изработени са те, дори според днешните стандарти.

Друга причина, поради която тези артефакти са толкова удивителни, е, че траките изглежда са използвали ритуално злато хиляди години преди другите култури. Това отчасти може да се дължи на факта, че те са имали достъп до големи находища на полезни изкопаеми, особено злато.

Някои минали музейни изложби на тези фантастични и внушаващи страхопочитание съкровища включват Националния исторически музей, Панагюрския музей и Природонаучния музей, както и Лувъра. Откриването на тази интригуваща и мистериозна култура само допринася за вълнуващата история на България.

1. Митичната библия на траките – Библия Бесика

Митичната Библия на древните траки, така наречената Библия Бесика (Biblia Bessica), е открита! Много изследователи били стигнали до извода, че тази книга е загубена безвъзвратно повече от 1500 години. Това сензационно откритие води до вечни безценни откровения относно писмения и устния древен тракийски език, за да промени научната парадигма за нашето древно минало завинаги.

Данните от проучването, разкрити в тази книга, показват ясно връзката между древния тракийски език и съвременния български език. Така доказват безспорно, че българите пишат и говорят днес на съвременен тракийски език. Към книгата има приложен уникален раздел с речник с над 500 древни тракийски думи, които са останали идентични или синоними в съвременния български.

Всички писмени източници, които са преписани в азбуката на Библия Бесика, установяват без никакво противоречие, че съвременната българска кирилица е модернизирана версия на по-старата и предшестваща във времето тракийска бохарска (бугарска) азбука, което означава, че днес българите пишат със същата свещена Тракийска азбука като техните предци.

Основното експертно заключение на тази работа е следното: БЪЛГАРИТЕ СА ТРАКИ. В различни исторически периоди някои от многобройните племена мигрират в различни посоки на своята диаспора. А други се връщат обратно в родината си тук, на Балканите, за да се обединят отново с основното ядро на коренното население и да възродят страната си, така че България да продължи вечно!

А Вие как мислите?

Следете ни в нашата Фейсбук страница за още интересни Топ 10 класации!

Споделете с вашите приятели в социалните мрежи:

Източник и снимки: different-journey.com / palaeolexicon.com / bg.wikipedia.org / newsanyway.com / thethracianchurch.com